АЛТЕРНАТИВА ИМА ВИНАГИ
Повече от две десетилетия преход неведнъж се опитваха да ни внушат, че съответните идеи и лица в политиката, а и водената политика, са безалтернативни. Разбира се, това не беше и не е вярно. Много от „безалтернативните” идеи се оказаха провалени, а лицата – временни и отдавна забравени. Струва си да се запитаме защо на второто десетилетие на промени, когато сме държава – чл
ен на най-елитните общности от държави и народи – НАТО и Европейския съюз, ние все повече се нуждаем от път към ново възраждане на България.
Опитваха се да ни убедят, че за да се появи нова алтернатива тя трябва да бъде колкото се може по-гласовита, че промяната се постига с „избори до дупка” или „оставка – на минутата”. И това не е вярно. Нагледахме се на спасители, които скоро сами имаха нужда да бъдат спасявани. Оказа се, че проблемът не е в лицата, които правят политика, а в начина, по който тя се прави!
