28/05/2026
Организирахме хоро „Незабравка“, за да привлечем вниманието към хората с деменция. Беше вълнуващо, красиво, вдъхновяващо… и в същото време – разочароващо.
Решихме да направим малък социален експеримент, за да проверим доколко хората разпознават признаците на деменция и дали знаят какво означава лилавата гривна. Искахме да разберем дали жителите и гостите на нашия град биха реагирали, ако видят човек, който изглежда объркан и носи такава гривна.
Преди хорото „Незабравка“ и след него, една жена премина по ул. „Александровска“. Тя изглеждаше объркана и носеше лилава гривна. Беше спретнато облечена и по нищо не приличаше на просякиня.
В първата част на експеримента никой – абсолютно никой – не ѝ обърна внимание. Тя мина покрай две кафенета с пълни маси, приближи се до хората и очевидно търсеше контакт. Хората я поглеждаха, но никой не я попита дали има нужда от помощ.
След хорото „Незабравка“, след разговорите ни с десетки хора за деменцията и лилавите гривни, отново тръгнахме по ул. „Александровска“. Надявахме се на различен резултат. Но отново останахме разочаровани. Нашата „загубена“ жена успя да заговори няколко души, но те не разбраха, че тя може би търси помощ.
И тогава се случи нещо, което ни даде надежда.
Деца, участвали в хорото и бързащи за занимания, я забелязаха. Спряха. Попитаха я дали е добре и дали има нужда от помощ. Поискаха дори да разберат как работи лилавата гривна. Оказа се, че са ученици от ОУ „Братя Миладинови“ в Бургас.
Благодарни сме на тези деца, на техните родители и учители!
Резултатите от експеримента са тревожни. Очевидно все още не сме достатъчно подготвени да разпознаваме хора с вероятни признаци на деменция и да реагираме, когато те са в риск да се изгубят.
Но сме щастливи, че децата ни не са безразлични. Те са готови да помагат и да виждат проблемите там, където други ги подминават.
Нека бъдем по-грижовни, по-внимателни и по-човечни един към друг!
