02/09/2026
Търновско сграфито
Византийската сграфито керамика добива масово разпространение, като през XIII – XIV в. на много места се утвърждават и нови занаятчийски школи за изработването й. През този период е направена сериозна реформа и оптимизация на керамичното производство. Въведени са т. нар. триноги, позволяващи едновременното изпичането на по-голям брой глазирани съдове в пещите, което още повече масовизира продукцията.
България и Византия са част от един общ културен кръг на развитие и след възстановяването на Втората българска държава в Търново се утвърждава местна школа за сграфито керамика. Неслучайно цариградският патриарх Каликст нарича старопрестолнината „царстващия град на българите, бидейки на думи и на дела втори след Константинопол град“. Тъй като българското сграфито производство не стъпва на по-ранни традиции, то възприема и доразвива на местно ниво вече зададените от византийското сграфито тенденции.
Сграфито керамиката на Второто българско царство също е „в крак с модата“ и в украсата на съдовете доминират идентични образи от цикъла „дворцов пир“ – ловни гепарди, лъвове, митични създания, хералдични орли, танцьори, палмети и др. Съдовете, откривани при проучванията на двореца в Търново, Червен и т.н., се отличават с по-художествена изработка, като орнаменталните композиции са предадени с повече внимание към детайла. Характерна черта за епохата, и конкретно за българската сграфито керамика, е подчертаването на изображенията с цветни глечи.
Подобно на ателиетата в Солун и Серес, в Търново на почит са птиците – гълъби, пауни и хералдични едноглави или двуглави орли. Продукцията на работилницата се е разпространявала до други големи български центрове като крепостта Русокастро. Именно там, при проучването на кулата с водохранилище през 2021 г. е намерена сграфито паница с изображение на ловен гепард. Старателното предаване на композицията, триделните клонки и редуването на зелени и кафяви ивици по периферията на паницата не поставят под съмнение факта, че тя е произлязла от търновско керамично ателие.
Епископът на Филипопол, Константин Пантехи (XII в.), описва подробно лова с тренирани гепарди, прерогатив на аристокрацията във Византия през XI – XII в. За животното се грижели по двама укротители, а самият гепард се транспортирал върху коня, зад гърба на ловеца. Той бил вързан с въже за врата, за да не напада безразборно животни, а само, когато ловецът прецени. Хрътките и ловните соколи подгонвали животното, а гепардът го убивал, с което доставял наслада за окото на аристократа. Георги Кодин (ср. на XIV в.) посочва и специалното название на ловците, използващи тренирани гепарди – пардовал (от παρδαλις, παρδος – гепард или леопард). Предполага се, че известният с ловните си подвизи император Мануил Комнин (1143-1180) е въвел курсирането с гепарди във Византия. По времето на Палеолозите ловът с гепарди замира поради обедняването на Империята и загубата на територии, от които са били внасяни и опитомявани тези диви животнси, но те заемат важно място в иконографията както на византийската, така и на българската сграфито керамика и остават символ на престиж.
Заповядайте в Археологическата експозиция на РИМ – Бургас всеки ден от 10:00 до 18:00 часа, където наред с постоянната експозиция можете да разгледате и изложбата „Сграфито керамика от българските земи XIII – XIX век. Керамичните центрове Търновград, Варна, Троян, Габрово и Бусинци“. Изложбата представя експонати от Регионален исторически музей - Велико Търново, Регионален исторически музей - Варна / Varna Regional Museum of History, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства - Троян, ЕТЪР - Етнографски музей на открито / ETAR - Ethnographic Open Air Museum и Музеен комплекс "Бусинска керамика".
Очакваме ви!
