07/06/2026
Нестинарството в „медиите“ от началото на XX* век
Нестинарството е сред обичаите, за които мненията се движат от „Осанна!“ до „Разпни го!‘. Още в хипотезите за неговия произход се наблюдават разнопосочни мнения. През годините то е било заклеймявано, възхвалявано, забранявано от официалната власт и църква. Така е и в наши дни, независимо от факта, че през 2009 г. е вписано в световната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Многобройни са публикациите, дописките и описанията на магията, при която избрани хора преминават през жаравата. Най-първите сведения са на П. Р. Славейков от 1866 г. във вестник „Гайда“.
В началото на миналия век в няколко вестника се публикуват описания на нестинарските игри в село Ургари (дн. Българи). В тези материали различни автори дават сведения за прихващането на нестинарките, за атмосферата в конака, около огъня, споменават се и някои предания за култа към огъня. Сред тях е публицистът П. Стайчев, чиято публикация излиза във вестник „Утро“, 11 – 14 юни 1933 г., бр. 7139 – 7141. Същият текст е публикуван по-късно и във вестник „Морска заря“, бр. 19970 от 7 юни 1933 г., Бургас.
Своите впечатления от нестинарските игри, на които е присъствал, споделя и Т. Брънков в публикация в ямболския вестник „Тракиец“ брой 390-392 от 26 юли до 6 август 1933 г. През същата година във вестник „Бургаски фар“ брой 3401 от 1 юни Н. Кротков дава описание на нестинарството в село Ургари, както го знае от отминали години. Накрая той добавя следното: „Преданието казва, че тоя култ е останал от несторианската ерес. Нистинарите, за да покажат на противниците си своята права теза, че е божествена, хвърлят се в буйни огньове и нищо не им ставало (както библейските пророци в огнената пещ).“ А самият проф. Михаил Арнаудов добавя, че това предание г-н Кротков бил чул, както той сам казал, през 1909 г. от Василиковския гръцки архимандрит Йеротей.
„Дали това е по-популярно старо обяснение, или пък е късна лична теория, никнала по етимология (несторианство – нестинарство), не може да се каже“, добавя Арнаудов.
*Сведенията са взети от книгата на Михаил Арнаудов „Очерки по български фолклор“, София, Държавна печатница, 1934.
Очакваме ви в експозициите на РИМ-Бургас всеки ден от 10:00 до 18:00 часа.
