09/04/2026
Светли Великденски празници!!!🙏
Някога подготовката за Великден на село не започваше нито ден преди празника, нито дори седмица по-рано.
Това беше цяла история — дълга, тиха, изпълнена с работа, молитва и онова особено настроение, което днес рядко може да се усети.
Старите хора казваха:
„Великден обича реда и чистата душа.“
Затова всичко започваше още по време на поста.
По време на поста в къщата дори се говореше по-тихо.
Не че не можеше да се смее човек, но бабата винаги казваше:
— „Гледайте само езикът да не се отпуска. Постът не е за стомаха — а за главата.“
Не се готвеше месо.
Не се режеше сланина.
Дори мляко много хора не пиеха.
А ако някой започнеше да мърмори, че няма какво да се яде, бабата веднага отвръщаше:
— „Няма да умреш. Нашите деди са виждали и по-лоши времена.“
Около две седмици преди Великден започваше истинското оживление.
На двора имаше толкова работа, че човек едва смогваше.
Мъжете изнасяха всичко навън.
Някой оправяше оградата.
Друг заковаваше дъските.
Трети подреждаше дървата.
Дядото обикаляше с чук в ръка и мърмореше:
— „Преди празниците трябва навсякъде да има ред. Ако дойдат хора и видят безпорядък — ще бъде срам.“
Дори стара пейка можеха да поправят, за да изглежда прилично.
Дворът се метеше така, че не оставаше и сламка.
Бабата казваше:
— „Да може кокошката да мине и да няма какво да кълве.“
В къщата започваше голямото почистване.
Сваляха пердетата.
Изнасяха завивките.
Килимите се изтегляха навън и се тупаха.
Прахът се вдигаше толкова много, че и съседите знаеха — тук се готвят за Великден.
А бабата викаше:
— „Не се въртете под краката ми! Че сега ще ви перна с тупалката!“
Прозорците се миеха, докато заблестят.
Пейките се търкаха с пясък.
Печката се чистеше до бяло.
След това къщата се варосваше.
Когато прясно варосаната къща стоеше чиста и светла, човек се радваше само като я гледа.
Бабата казваше:
— „Когато в къщата е чисто — и на душата става по-леко.“
Имаше и стари обичаи, които всички спазваха.
На Разпети петък почти нищо не се правеше.
Къщата беше тиха.
Никой не говореше високо.
Бабата казваше:
— „Днес е такъв ден… тих. Не е за работа.“
Не се переше.
Не се шиеше.
Не се цепеха дърва.
Казваха:
„Не безпокой деня, когато Христос е страдал.“
Дори децата се стараеха да ходят по-тихо.
Но в събота започваше истинската суматоха.
Най-важното беше печенето на козунаците.
Тестото се месеше още преди изгрев.
Бабата слагаше чиста кърпа на главата си и казваше:
— „За козунака трябва да застанеш с добра мисъл.“
Тестото се месеше дълго.
И всичко се прекръстваше.
Купата.
Тестото.
Пещта.
Вярваше се, че ако се прави с молитва — козунакът ще стане хубав.
А децата се въртяха около масата и питаха:
— „Бабо, вече ли втасва?“
Бабата махваше с ръка:
— „Махайте се, че ще напрашите тестото и ще стане плоско като дъска!“
Ароматът изпълваше цялата къща.
Топлината от пещта.
Сладкото тесто.
Ванилията.
После се боядисваха яйцата.
Вечерта всички сядаха около масата.
Свещ гореше.
Сварените яйца лежаха на масата.
Бабата показваше:
— „Нарисувай слънце — за да има топлина.“
— „Зърно — за да има хляб.“
— „Кръст — за да пази Бог дома.“
А дядото се шегуваше:
— „Рисувайте хубаво, че кокошката може да се обиди!“
И знаете ли кое беше най-ценното?
Не богатите трапези.
Някой имаше шунка и наденица.
Друг имаше само козунак, яйце и малко хрян.
Но радостта беше една и съща.
Всички обличаха чисти ризи.
Децата тичаха по двора.
От църквата се чуваха камбаните.
А бабата винаги казваше:
— „Само да сте здрави, деца, а всичко друго ще се нареди.“
И сега, когато си спомняш онези времена…
Разбираш едно.
Това не бяха просто приготовления за празник.
Това беше спокойствие, ред и семейството заедно.
И понякога толкова ти се иска отново да чуеш гласа на бабата от кухнята:
— „Не се въртете около козунака, че ще се разсърди!“
И веднага става топло, сякаш пак седиш в онази стара къща,
където мирише на тесто, пролет и Великден. 🌿🥚
Б. М. Опалко
