България сега

29/05/2025

" #КралТиква цака цяла България" - Росен #Банов

29/12/2024

18/09/2023

Задължително по потник и с гумени ботуши, за да не го бие тока 😅
#нато
#на
#терен

26/07/2023

Тия у лево са в политиката, защото мразят тоя у десно... ;)

01/05/2023

#боливуд
#кратерът
#на
#гешев
#от
#3кг
#тротил

24/11/2022

#експертно
#е

23/08/2022

#либерал плаче, че ще му искат пари...

22/03/2022

#бойкикев
#сорос

09/02/2022

Мамка му, не съм някой лигльо, но това стихотворение просто ме накара да настръхна!!!
Чета го вече за пети път и отново и отново ме изпълва с емоции !!!

От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.

Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.

Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.

Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.

Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.

Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.

Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.

Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.

Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.

Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.

България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.

Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.

Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.

Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.

Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.

България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.

Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!