Обсерваторията не приема посетители. Посещенията са преустановени поради невъзможност за осигуряване на безопасността и здравето на нейните служители и посетители.
Астрономическа обсерватория Белоградчик се стопанисва от "Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен" (ИА с НАО) към Българска академия на науките (БАН). https://astro.bas.bg/AOBel/index.php (АО Белоградчик)
http://www.astro.bas.bg/index_bg.php (ИА с НАО, БАН)
https://shorturl.at/XFFNc (ФБ страница, ИА с НАО, БАН)
Първата сграда (аудиторията) и куполът на обсерваторията са построени в периода 1961-1962 г. по инициатива на Христо Костов (1932-1982), учител по физика в Белоградчишката гимназия (основана през 1914 г.), след това главен асистент в СУ, а по-късно строежът ръководи Александър Томов (1930-2009) - неин първи директор. Обсерваторията е открита официално на 20.06.1965 г., с основен инструмент 15 см Касегрен телескоп. Настоящият 60 см Касегрен телескоп (произведен също от немския концерн Карл Цайс, Йена) функционира от август 1969 г., като заменя предишния, и е разположен в неговия 6-метров купол. От 1976 г. насам научната база е част от структурата на Самостоятелна секция по астрономия (ССА) към Физически инститиут на БАН, която през 1995 г. се преобразува в Институт по астрономия. Обсерваторията разполага и с библиотека, работни кабинети, жилищна сграда, пристроени по-късно. През 90-те години е пристроен и втори (4-метров) купол за дистанционно управляван 14-инчов (36 см) Шмидт-Касегрен телескоп, наскоро заменен с инструмент за наблюдения на Слънцето. От няколко години в отделно изолирано помещение функционира и автоматична сеизмична станция. Предвижда се строителството на планетариум в непосредствена близост.
През 2015 г. обсерваторията отбеляза своя 50-годишен юбилей! За половинвековното си съществуване тя е вдъхновила много млади хора от града и околността да поемат по пътя на науката, да изградят академична кариера, и да допринесат за издигане името на българската наука сред международната научна общност! През годините обсерваторията е служила първо като станция за проследяване на изкуствени спътници на Земята (ИСЗ), в нея са наблюдавани и каталогизирани близки и ярки, двойни и кратни галактики; характеристики на малки тела от Слънчевата система - астероиди и комети; затъмнения на Галилеевите спътници на Юпитер, както и сблъсъкът на комета с планетата през 1994 г.; провеждани са астрометрични и синхронни наблюдения; също и на множество и различни типове променливи звезди; както и на активни галактични ядра (квазари, блазари).
Обсерваторията се намира на ЮЗ от града, на около 200 м по асфалтов път след входа на крепостта, на възвишение върху рида, водещ към вр. Ведерник (1124 м). По неговото било продължават друг черен път и екопътека, на запад към тракийската крепост Збегове. Този черен път се отделя преди обсерваторията, вдясно от площадката с паметника, посветен на въстанието от 1850 г. В непосредствена близост до обсерваторията е и т.нар. Латинско кале, достъпно по алея и стоманена стълба, започващи от площадка вляво преди нейния вход. Разположени сред Белоградчишките скали, и двата обекта са заобиколени от изкуствено засадена борова гора, следвана от естествена букова гора по-ниско. От калето се разкрива смайваща гледка на север към крепостта, града, рида Венеца с вр. Кърнева ливада (904 м) и с телевизионната кула; на запад към обсерваторията, Ведерник, рида и езерото Рабиша; както и на юг и ЮИ към скалите, Предбалкана с Гламите, и главното било на Западна Стара планина с първенеца и вр. Миджур (2168 м).
Географски координати:
Longitude: +22d 40m 30s
Latitude: +43d 37m 22s
Altitude: 650 m (GPS)
