Вяра Надежда Любов

11/05/2026

Част от екипа на Фондация "Общност в помощ на зависимите" от която сме част и ние ще вземе участие в най-значимото годишно събитие, свързано с лечението и рехабилитацията на хора със зависимости. Пожелаваме им да се върнат вдъхновени!

Скъпи приятели, с радост и отговорност споделяме, че част от нашия екип ще вземат участие в WFTC Genoa Symposium 2026 — международен форум на Световната федерация на терапевтичните общности (WFTC), който ще се проведе от 18 до 20 май в Генуа, Италия.
Петима колеги на нашата организация получиха индивидуални покани за участие в симпозиума — признание, което приемаме като доверие към работата, опита и подхода, които развиваме през годините в България.
Събитието ще събере над 250 специалисти, терапевти и представители на организации от цял свят, за да обсъдят развитието на терапевтичните общности, съвременните предизвикателства в работата със зависимости и бъдещите посоки пред системите за подкрепа и възстановяване.
Особено значимо за нас е, че форумът има за цел създаването на международен документ и манифест, свързан с методите и системите на терапевтичните общности, надграждащ световните позиции от Генуа 2010 и Майорка 2016.
За нас това участие означава няколко важни неща:
– възможност да представим българския опит и нашия интегриран модел на работа;
– възможност да обменим идеи и практика с организации от различни държави;
– възможност да учим, да се развиваме и да пренасяме у нас най-добрите световни практики.
Вярваме, че истинското развитие идва тогава, когато има свързаност, обмен и общност — не само вътре в една организация, а и между хора и професионалисти по целия свят.
Благодарим на всички, които вървят този път заедно с нас.
Всеки може, но не може сам. Вижте по-малко

09/05/2026

Понякога едно представление може да каже неща, за които в ежедневието трудно намираме думи.

На 30 май в Габрово Фондация „Общност в помощ на зависимите“ кани на „Чист“ – моноспектакъл с Теодор Папазов за зависимостта, срама, объркването, загубата и надеждата човек да намери път обратно към себе си.

Теми, които стоят близо и до много млади хора и семейства днес.

Разберете повече в събитието.

Call now to connect with business.

04/05/2026

Хубавите неща не се случват изведнъж.

Объркването, сравнението с другите. Натиска – отвън и отвътре,усещането, че посоката липсва.
Това са елементи и част от израстването. Трудно е да се премине през него сам.
Пътят в общността не е лесен и не става бързо.
Има съпротива, има моменти на отказ, има връщане назад.
Но с времето започва да се вижда нещо различно – повече отговорност, повече яснота, повече стабилност в ежедневието.
Днес един наш абитуриент завърши пълната програма и продължава напред.
С повече опит, с по-ясна посока и с неща, които вече са изградени в него, а не просто разбрани на теория.

Пожелаваме и да продължи все така – стъпка по стъпка.
Благодарим на родителите за доверието и търпението да бъдат част от този процес.
Ние оставаме до тях – както досега.

А ако познавате някой, който в момента се колебае как да помогне на млад човек около себе си – има изход.
Понякога започва с един разговор.

Всеки може, но не може сам.

29/04/2026

Когато един юноша стъпи на прага на ВНЛ, той рядко идва със смелост и ясен ум.

По-често е с много въпроси, объркване и усещането, че е загубил посоката.
Че каквото и да прави, не е достатъчно и че трябва да бъде нещо или някой, но не знае нито кой, нито как.
Зад него стои едно семейство, което е стигнало до момент, в който вече не знае как да помогне.
Има страх, вина, но доза надежда, която ту се появява, ту се губи.

Днес посрещнахме нов резидент.

За нас това е момент на надежда, защото знаем колко много е да се довериш в такъв момент.
Едно решение, което не идва лесно.
Едно доверие, което не се дава просто така.

ВНЛ не е място, в което някой идва „готов“ да се промени.
Това е място, в което постепенно започва да се случва нещо по-дълбоко –
младият човек започва да се вижда по различен начин,
да изгражда отношения, в които има смисъл да остане,
да усеща, че има място, в което не трябва да се преструва.

Пътят не е бърз и не е лесен.
Но когато има среда, в която има присъствие, постоянство и истинска връзка,
се появява нещо, което често липсва – посока.
Радваме се, че още едно семейство ни се довери.
И че още един млад човек прави своята първа, важна крачка.

Добре дошъл.
Всеки може, но не може сам!

29/04/2026

Информацията е превенция!

💡Вейпингът не е безобидна алтернатива – той създава и задълбочава зависимостта.

🎙️В интервю за MedicalNews д-р Шасине Вели от Клиника "Спешна токсикология" на ВМА говори открито за реалните рискове зад модерните „безопасни“ навици – от вейпове и наргилета до нови психоактивни вещества, които все по-често достигат до младите хора.

❓Какво всъщност вдишваме?
❓Защо зависимостта се развива по-бързо, отколкото предполагаме?
❓И кои са най-опасните митове, в които вярваме?

🔎Цялото интервю можете да прочетете на:⤵️ https://medicalnews.bg/2026/04/10/%D0%B4-%D1%80-%D1%88%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE/?fbclid=IwdGRjcARFp1BjbGNrBEWnSGV4dG4DYWVtAjExAHNydGMGYXBwX2lkDDM1MDY4NTUzMTcyOAABHuZzIPBMbVBWIqQ8EaEXCZZvkV26JYZIpLojPWcIH4E7lZvhL5ElWttW4hzK_aem_zGuipPGX5xptNuYXKgzAgg

27/04/2026

Има нещо много просто в тази картина – кръг от млади хора, седнали навън, без сцена, без роли, без публика.
Само присъствие....и едно цвете.
В нашата група за утвърждаване всеки има възможност да види другия – истински. Не през постижения, не през външен образ, не през това „как изглежда“, а през това какъв е като човек.
Когато някой реши да утвърди друг, той става, взима цвете, отива при него и казва:
„Утвърждавам те, защото…“
…си смел, ..си отговорен.
…си добър приятел.
…мога да ти вярвам.
За някой от тези млади хора – думи, които рядко са чували.
А още по-рядко – думи, в които са вярвали за себе си.
Днешният свят предлага други мерки за стойност – бързина, външен образ, показност, сравнение.
Там „кой си ти“ често се губи зад „как изглеждаш“ и „какво имаш“.
И някъде по пътя се размиват най-базовите неща – доверие, уважение, свързаност.

Във ВНЛ ние не измисляме нещо ново, а по-скоро се връщаме назад.
Към онези основи, без които човек трудно изгражда себе си –
отношенията, честността, способността да виждаш и да бъдеш видян.
Това, което се случва в този кръг, е повече от упражнение.
Това е процес, в който младият човек започва да преоткрива себе си през очите на другите.Да чуе, че има качества, че има стойност.
Че може да бъде човек, на когото се разчита.

Защото истината е проста: ние не се изграждаме сами.
Изграждаме се във връзка.
В начина, по който ни виждат. В начина, по който се отнасят към нас.
В това, което си позволяваме да дадем и да получим.

И когато тази връзка е истинска – започва промяната.
Тиха, бавна, но устойчива.

Всеки може, но не може сам!

24/04/2026

Днес празнува нашето по-голямо братче – Терапевтичен център „Св. Илия“. ❤️

Мястото, от което започна всичко.
Мястото, което проправи пътя.
Мястото, което показа, че общността може да бъде опора, когато човек сам не може.

Без този път нямаше да има и нас.
Без тези уроци нямаше да има и нашия смисъл.

Ние във ВНЛ стъпваме върху нещо изградено с много труд, доверие и постоянство.
И продължаваме – по нашия начин, с нашите хора, но със същата посока.

Благодарим за примера.
Благодарим за пътя.
Благодарим, че вървим заедно.

Всеки може, но не може сам. 🤍

Днес Терапевтичен център „Св. Илия“ става на 5 години.

5 години път.
5 години избори.
5 години хора.

През тези години през това място минаха десетки истории – трудни, объркани, понякога почти изгубени… но и истински. Истории, които не свършват тук, а започват отново – по различен начин.

Искаме да кажем благодаря.

На всеки, който ни подкрепи – с доверие, с време, с присъствие, с вяра, когато не е било лесно да се вярва.
На всеки родител, близък, приятел – който е останал, когато е било най-трудно да се остане.
На всеки партньор и съмишленик – който е повярвал, че това, което правим, има смисъл.

На всеки човек, който днес върви своя път – защото именно вие давате съдържание на всичко това.

С особена благодарност към хората от риентри и дневния център.
Тези, които вече са извън защитената среда, но не са извън общността.
Тези, които не просто вървят напред, а проправят път – с действията си, с избора си, с постоянството си.
Вие сте живият пример, че промяната има продължение.
И че след всяка крачка идва следваща – по-съзнателна, по-истинска.

И не на последно място – на екипа.
На хората, които са тук всеки ден.
Които държат границите, когато е трудно.
Които вярват, когато другият не може.
Които остават.

Това не е просто място. Това е общност.

И ако има нещо, което тези 5 години ни показаха ясно, то е:

Всеки може, но не може сам.

Благодарим, че вървим този път заедно. ❤️

22/04/2026

Развитието не спира. Нито за юношите, нито за екипа.

В динамиката на ежедневната работа често най-лесно е да останеш в познатото.
Ние избираме друго – да учим, да надграждаме и да търсим още по-добри начини да разбираме хората, с които работим.
В последните дни част от нашите по-млади колеги - психолози и консултанти преминаха обучение за работа с ADAD2 и EuroASI – международно утвърдени инструменти за оценка на състоянието на младежи и възрастни- рамки, които помагат да видим цялата картина.
При юношите това означава да разберем не само поведението, а контекста зад него – семейството, средата, преживяванията, трудностите, ресурсите.
Да видим човека, не проблема.
Защото във ВНЛ вярваме, че истинската подкрепа започва от разбирането.
А разбирането изисква знания, опит и постоянство в развитието.
Това обучение е още една стъпка в тази посока – да бъдем по-подготвени, по-осъзнати и по-отговорни в работата си.
Зад всеки юноша в нашата група стои екип, който не спира да се учи как да бъде до него по най-добрия възможен начин.

Защото всеки може, но не може сам.

20/04/2026

Днес ви разказваме за още една наша традиция…тази, която не се случва между четири стени.

Разходката в планината с маршрут, който ни усещане за свобода и простор.
Но си имамем и една „задача“, която винаги се превръща в преживяване – пълнене на вода от бистрия планински извор.
Звучи обикновено, но в реалността, в която живеем – си е лукс.
Да спреш, да чуеш тишината на природата, да усетиш тялото си в движение, без напрежение, да наточиш вода направо от планината.
В забързаното ежедневие тези неща често остават на заден план.
Тук, в общността, си даваме разрешение да ги върнем…и дори повече – правим ги задължителни.
Защото връзката с природата е наш ресурс.
Дава ни сила, яснота и спокойствие, което само може да се преживее.

И между смеха, умората от изкачването и пълните бутилки с вода… се случва нещо просто и важно – човек започва да се свързва.
Със себе си. С другите. С живота.

А това е част от пътя, по който вървим.

Всеки може, но не може сам.