25/08/2026
Конфликт - дума, която тежи от тъмна енергия, страх от сблъсък, желание да се докажеш, огън и пепел. Така ли е? Всеки конфликт ли е огнедишащ дракон?
Всеки ден участваме в конфликти, някои по-сериозни, други по-дребни. Спомни си например продавача, който неприятно върти очи, когато обясняваш, че нямаш петдесет и два цента на дребно. Или майката на онова нахално детенце, което все си играе с чуждите играчки на площадката. И онзи малоумник, който пререди четиридесет и пет коли в задръстването. Как решаваме тези конфликти?
Не ги.
Избираме своето действие под влиянието на първична реактивност, най-древната част от човешката нервна система. Бягаме или се спречкваме, но нито едното не води до решение.
Тези малки сблъсъци на воли се отпечатват в спомените и съзнанието ни. Постепенно започват да оформят представата ни за себе си. "Аз отстоявам позицията си" или "Аз предпочитам да избягвам конфликт" или "Писна ми да ме мамят".
Колкото по-убедени сме в тази истина, толкова по-трудно ни е да търсим решение на важните спорове.
А кои са те? Тези, които могат да отнемат нещо или да ни спрат да постигнем нещо добро - тоест тези спорове, които могат да нанесат вреди.
Спорът, който ще накара съседът да спре да си говори с теб и ще пропуснете много поздрави, усмивки или общи вечери с бира и наденички.
Спорът, който ще направи невероятно сложна елементарната радост, да държиш ръката на детето си.
За тези спорове трябва да се търси решение. И то е колкото свързано с конфликта, толкова и самостоятелно.
За да откриеш решението, трябва да забравиш това, което те е довело до спора. Понеже не можеш да го забравиш, трябва да не му обръщаш внимание. Трябва да забравиш и онова разбиране за теб самия, за твоите "способности" да се "справяш" с конфликти или да бягаш от тях.
Решението не се създава от способности, а от усилия.
Усилието да слушаш, докато говори този, който така те вбесява или подтиска.
Усилието да повярваш, че може би и в техните думи блести крайчецът на истината. И има добра причина човекът да се държи така безобразно, както се държи.
Усилието да заявиш "Това е важно за мен" и да обясниш защо, без страх дали ще бъде прието или отхвърлено.
Усилието да потърсиш нови и нови варианти на решение.
Усилието да повярваш, че именно ти си този, който гради твоята действителност; и да поемеш отговорността, която следва от това.
Усилието да си спомниш, че човекът срещу теб има право да мисли и чувства каквото и да е.
Работата на медиатора е да улесни всички тези усилия.
Медиаторът помага на спорещите да се изслушат и да запазят търпение, докато говори другият. Медиаторът задава такива въпроси, които олекотяват емоциите, ограничават осъждането и взаимните обвинения. Медиаторът насочва вниманието към две неща: за какво точно спорим и какви са безкрайните възможности пред нас.
Вярвам, че думите могат да решават конфликти.
Ако и ти си готов/а да търсиш решение вместо победа, пиши ми във Viber с бутона към публикацията.
Снимка - Allyson-Beaucourt (Unsplash)