Надя Златкова

03/09/2026

Днес Общински съвет – Сандански има нов председател – Ивелин Терзийски.
И понеже знам, че много хора очакват да кажа как приемам този избор, ще го кажа така:
Според мен Ивелин притежава профила и качествата, които дават основание да очакваме, че може да бъде добър председател на Общинския съвет.
През годините той показа, че може да има собствена позиция, да поставя въпроси, да предлага конкретни решения и да работи по теми, свързани с младите хора, образованието, гражданските инициативи и развитието на Сандански.
Има натрупан опит в Общинския съвет. Познава механизмите на местната власт. Умее да комуникира и, което е особено важно за един председател, изглежда способен да разговаря с хора от различни политически страни.
Това са сериозни предпоставки.
Но са предпоставки, а не гаранция.
Защото едно е да бъдеш общински съветник със собствена позиция, а съвсем друго е да седнеш на председателското място.
Оттам нататък започва истинският тест.
Председателят трябва да бъде достатъчно силен, за да има позиция, но и достатъчно справедлив, за да защитава правото на позиция и на онези, с които не е съгласен.
Трябва да може да работи с кмета и администрацията, без Общинският съвет да се превърне в продължение на администрацията.
Да може да разговаря с мнозинството, без да заглушава малцинството.
Да позволява неудобните въпроси.
Да пази правилата еднакви за всички.
Да отвори Общинския съвет повече към гражданите не само като обещание, а като реална практика.
И най-вече – да устои на натиска.
Защото такъв ще има. От различни страни.
Точно тогава ще разберем дали независимостта, за която един политик говори, е просто позиция в определен момент или принцип, който може да защитава и когато цената за това стане по-висока.
Затова днес аз няма да кажа:
„Ивелин Терзийски ще бъде добър председател.“
Ще кажа нещо, което смятам за много по-коректно:
Ивелин Терзийски има качествата и възможността да бъде добър председател.
Оттук нататък зависи от него да го докаже.
А времето, решенията и поведението му ще дадат най-точния отговор.
Пожелавам му успех.
Защото един силен, независим, открит и работещ Общински съвет би бил успех за целия Сандански.

Днес, 03 септември, на заседание на Общински съвет- Сандански беше избран нов председател - г-н Ивелин Терзийски.
В качеството си на Председател г-н Терзийски ще организира и ръководи работата на Общинския съвет, ще председателства заседанията и ще координира дейността на съвета в рамките на предоставените му правомощия.
Пожелаваме успешна и ползотворна работа!

30/08/2026

❗️Не подмяна. Приемственост.
След Националното събрание на ГЕРБ ми остана една мисъл, която няма толкова общо с това кой влиза или излиза от партийното ръководство.
❓️По-важният въпрос за мен е:
Как една политическа организация се обновява, без да изгуби натрупания опит?
Никога не съм крила политическите си симпатии. И днес голяма част от политиките и европейската посока, които ГЕРБ отстоява, остават най-близки до моите разбирания.
Но симпатията никога не е означавала безкритичност.
Едно от нещата, които винаги са ми пречели да се припозная напълно в ГЕРБ, е определението „лидерска партия“.
Силният лидер може да бъде огромно предимство. Но никой човек не е безгрешен. А колкото по-силна е дисциплината около него, толкова по-важно е да има хора със собствено мнение, които могат не само да изпълняват, но и да мислят, да предлагат и понякога да кажат:
„Тук мисля различно.“
И може би точно затова от всичко, което видях от Националното събрание, най-силно впечатление ми направиха младите хора на сцената.
Не защото са млади.
А защото зад някои от все още леко несигурните гласове пред микрофона видях хора с образование, професии, собствен път и желание да участват в развитието на България и в утвърждаването на нейното място в Европа.
Но само младостта не е достатъчна.
Трябва и приемственост.
Не бих искала опитните хора просто да слязат от сцената, а младите да бъдат качени на нея и оставени сами да се оправят.
Опитът е ценен именно защото носи паметта за вече допуснатите грешки. А младостта носи енергията да направи нещата по различен начин.
Затова за мен истинското обновление е друго:
опитните да предадат наученото, а младите да бъдат достатъчно свободни, за да не се превърнат просто в техни копия.
Имах и един съвсем личен повод да се зарадвам.
Сред младите хора на сцената се изказа Драгомир Божкилов от Сандански – човек, когото познавам лично и с когото сме били заедно в кандидатска листа за общински съветници.
Винаги е хубаво сред много лица да разпознаеш човек от своя град. Още повече когато виждаш млад човек, който не се страхува от думата „политика“ и заявява желание да работи както за България и нейното място в Европа, така и за своя регион и своя град.
И си мисля, че това е повод и цялата структура на ГЕРБ–Сандански да се радва и да бъде малко по-гласна.
Защото често казваме:
„Все едни и същи са.“
„Няма нови лица.“
„Политиците не се сменят.“
Но когато се появят млади хора, вместо първо да кажем „нека видим какво могат“, нерядко ги посрещаме с недоверие, ирония или просто мълчание.
А няма как едновременно да искаме обновление и да не даваме шанс на никого да бъде част от него.
Ако „Новите умове“ се окажат не просто нови лица за една снимка, а подготвени и самостоятелно мислещи хора, които имат до себе си опита на онези, минали по този път преди тях, тогава може би наистина виждаме началото на нещо важно.
Защото на България не ѝ трябват просто по-млади политици.
Трябват ѝ по-подготвени, по-свободно мислещи и по-отговорни политици.
И ако искаме един ден да ги имаме, трябва да сме готови не само да ги търсим.
Трябва да сме готови и да им дадем шанс.

30/08/2026

КАКВА ДЪРЖАВА ИСКАМ ДА ВИЖДАМ |
2/12
Кой трябва да решава местните проблеми?

Все по-често си мисля, че една от причините много неща да се случват бавно е, че решенията се вземат твърде далеч от хората, които живеят с проблема всеки ден.
За мен логиката трябва да бъде проста:
👉малкият местен проблем да се решава на място;
👉по-големият – от общината;
👉националният – от държавата.
Но за това всяко ниво трябва да има не само отговорност, а и реални правомощия и средства.
Например:
Ако в едно село трябва да се организира почистване, окосяване, дребно благоустрояване, поддръжка на общински обект, поставяне на пейка или малък ремонт, който не изисква сериозен инвестиционен проект – защо местният кмет да не разполага с ясен бюджет, в рамките на който да може да действа?
Не за всяка дребна необходимост да пише докладна и да чака решение от общинския център.
👉Защото именно местният кмет знае най-добре:
❗️къде има опасно място;
❗️коя улица създава ежедневен проблем;
❗️къде възрастните хора имат нужда от пейка;
❗️къде децата играят;
❗️кое трябва да бъде почистено, обезопасено или поддържано.
И тогава идва логичният въпрос:
Ако местният кмет вижда проблема, но единственото му реално действие е да го предаде нагоре, докъде всъщност стига неговата власт?
Разбира се, има неща, които не могат и не трябва да се решават на това ниво.
Основен ремонт на общинска улица, голяма детска площадка, детска градина, общински транспорт или по-сериозна инфраструктура логично са отговорност на общината, нейния бюджет, кмета и общинския съвет.
А ако става дума за републикански път, национално законодателство, голяма държавна инфраструктура или политика, която засяга цялата страна – тогава вече отговорността е на държавата.
Тоест идеята не е всяко село да се превърне в самостоятелна малка държава. 😊
✅️Идеята е тази:
Този, който е най-близо до проблема и може разумно да го реши, да има и правото, и средствата да го направи.
✅️За мен точно това означава истинска децентрализация.
❌️Не държавата просто да прехвърли проблемите надолу.
А заедно да вървят:
👉решението, правомощието, ресурсът и отговорността.
Това, което може да се реши в населеното място – да се решава там.
Това, което изисква силата и бюджета на общината – в общината.
Това, което действително е национален въпрос – от държавата.

И тогава вече на всяко ниво може да се зададе един много ясен въпрос:
Имахте ли правомощието и средствата?
Ако отговорът е „да“, тогава следва:
Свършихте ли работата?

За мен така изглежда една работеща държава.
Не държава, в която всичко чака София.
И не държава, която оставя малките населени места сами да се оправят.
А държава, в която решенията са възможно най-близо до хората, а отговорността е там, където са правомощията и парите.

Не знам дали това е ляво или дясно.

Знам, че така искам да работи държавата ми.

А вие как мислите?
Кое конкретно решение бихте дали директно в ръцете на местния кмет, вместо да чака общината или държавата?
#КакваДържаваИскам

30/08/2026

Да градиш дом и градина с двете си ръце, с пълно сърце, за да се радват на семеен уют деца и внуци, и в един миг всичко това да бъде отнесено от смразяваща природна стихия и мисленно да се сбогуваш с живота и обичните хора, това е което сполетя хората в Струмяни😥
В тази ситуация няма особено значение кой от управляващи или опозиция ще дойде на място. Нито брифингите, нито снимките, нито срещите с пострадалите ще възстановят домовете, улиците и инфраструктурата.
Тук се искат решения. И то бързи.
Решения за възстановяване на щетите, реална помощ за хората и най-вече сериозен анализ какво трябва да се направи, за да има превенция, така че при следващия пороен дъжд отново да не гледаме същите картини. Защото след всяко бедствие да броим щетите и да започваме отначало не може да бъде държавна политика.
Но покрай всичко това няма как да не се впечатля и от иначе хубавия фотографски кадър.
Явно си е професионално изкривяване, а и темата за „правовата държава“ ми е слабост. А за нелицеприятните автобусни спирки да не говорим.
Та в този ред на мисли...
Изборите за Народно събрание бяха на 19 април 2026 г. Отдавна минаха.
А предизборните плакати, както ясно се вижда на снимката, очевидно още са част от градската среда.
Само че тук не става дума за естетика, нито за това коя партия е на плаката.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от Изборния кодекс, партиите, коалициите и инициативните комитети са длъжни в 7-дневен срок след изборния ден да премахнат поставените от тях агитационни материали. За изборите от 19 април този срок е изтекъл на 26 април 2026 г.
И законът не просто казва „трябва“.
При неизпълнение чл. 472, ал. 1 от Изборния кодекс предвижда глоба от 511,29 до 2556,46 евро за лицето, което представлява партията или инициативния комитет, съответно за лицата, представляващи коалицията.
Още по-интересно е кой трябва да установява тези нарушения.
Актовете за установяване на нарушението се съставят от длъжностни лица, оправомощени от кмета на общината, а наказателните постановления се издават от кмета на общината.
Тоест след приключването на изборите това вече не е въпрос към РИК или ЦИК – контролът и административнонаказателната процедура са в правомощията на общината.
Законът няма особена стойност, ако разчитаме единствено на добрата воля някой да го спазва.
И тук изобщо няма значение чий образ е на плаката и коя политическа сила стои зад него. Ако утре на същата спирка стоят плакати на друга партия четири месеца след изборите, въпросът трябва да бъде абсолютно същият.
Правилата или важат за всички, или престават да бъдат правила и думите „правова държава“ си остават само хубав израз за брифинги.

https://www.facebook.com/share/p/14kbqr5748w/

Министър-председателят Румен #Радев ще осъществи посещение в Община #Струмяни, която беше силно засегната от наводненията, предизвикани от обилните валежи през последните дни.
В петък, 28 август, от 10.00 часа, премиерът ще бъде на едни от най-сериозно пострадалите терени, за да се запознае на място с актуалната ситуация.
По време на огледа на критичните участъци в района на Струмяни на министър-председателя ще бъде представена подробна информация за напредъка на ремонтно-възстановителните дейности, както и за изпълнението на предприетите мерки за социална подкрепа при природни бедствия и кризисни ситуации.
В края на посещението, около 10.30 часа, премиерът Румен Радев ще направи изявление за медиите пред сградата на общинската администрация в Струмяни.

25/08/2026

КАКВА ДЪРЖАВА ИСКАМ ДА ВИЖДАМ |
1/12
Кой носи отговорност?

Напоследък все по-често стигам до една и съща ситуация.
Питаш селския кмет защо нещо не се случва – отговорът е: „От общината зависи.“
Питаш общината – „Държавата не отпуска достатъчно средства.“
Питаш в министерството – „Необходимо е решение, нормативна промяна, законодателство.“
Стигаш до парламента – „Ами предишните управляващи… другата партия… те са виновни.“ 😊
И в един момент човек започва да се пита не просто кой е виновен, а нещо много по-важно:
Как изобщо трябва да бъде устроена държавата, за да няма къде да се скрие отговорността?
Защото аз все по-трудно приемам за нормално един проблем да обикаля от институция в институция с години, докато накрая никой конкретно не носи отговорност за това, че той не е решен.
Не очаквам държавата да може всичко.
Не очаквам всяко село да има възможностите на големия град.
Не очаквам всеки проблем да бъде решен веднага.
Но очаквам поне да можем ясно да кажем:
Кой отговаря?
Какво трябва да направи?
Има ли необходимия ресурс?
В какъв срок?
И ако не го направи – защо?

За мен това е едно от най-големите неща, които липсват в управлението ни – ясната, проследима отговорност.

Ако държавата е възложила дадено задължение на общината, тя трябва да ѝ е дала и достатъчно правомощия и средства да го изпълни.
Ако общината вече има и правомощието, и ресурса – тогава не може вечно да сочи държавата.
Ако законът пречи – някой трябва да има отговорността да предложи промяната му.
И така по цялата верига.

Може би вместо постоянно да питаме „кой е виновен?“, трябва много по-често да питаме:

„Кой носи отговорност?“

За мен това са две много различни неща.

Вината обяснява миналото.

Отговорността трябва да променя бъдещето.

И мисля, че оттук започва разговорът за това каква държава всъщност искаме.

Аз искам държава, в която за всеки обществен проблем има ясно име на отговорността, срок и резултат.

Не знам дали това е ляво или дясно.

Знам само, че така искам да работи държавата ми.

А вие?

Кое според вас е по-големият проблем днес – липсата на средства или липсата на ясна отговорност за това кой трябва да свърши работата?

#КакваДържаваИскам

Най - стойностното нещо е човек да намери себе си и обичайки работата си да прави хората щастливи…

17/08/2026

„Не е постигнат напредък.“

Понякога няколко думи казват повече от десетки страници.
На 17 юли Европейската комисия публикува Доклада за върховенството на закона за 2026 г. и отделната глава за България.
Прочетох я.
Не през призмата на това кой управлява, кой е в опозиция и кой на кого симпатизира. А като гражданин.
И има числа и констатации, които заслужават да бъдат прочетени от повече хора.
▪️ Само 24% от гражданите оценяват независимостта на съдилищата и съдиите като добра или много добра.
▪️ 86% от хората смятат корупцията в България за широко разпространена.
▪️ 87% от предприятията са на същото мнение.
▪️ 53% от фирмите казват, че корупцията на практика им е попречила да спечелят обществен търг или поръчка през последните три години. Средното за ЕС е 30%.
▪️ 41% от обществените поръчки през 2025 г. са били само с една оферта при 27% средно за ЕС.
▪️ Европейската комисия определя обществените поръчки като една от най-уязвимите области и посочва повишени рискове от корупция в пътната инфраструктура, енергетиката и управлението на отпадъците.
▪️ По отношение на корупцията по високите етажи на властта оценката отново е: „Не е постигнат напредък.“
▪️ Същата оценка получава реформата на Висшия съдебен съвет.
▪️ И отново „не е постигнат напредък“ по отношение на качеството на законодателния процес.
А може би една от най-показателните констатации е тази:

при 93% от законопроектите няма информация за проведени обществени консултации, при 94% не са отразени различните позиции на заинтересованите страни, а при 70% липсва анализ за съответствие с правото на ЕС.

Докладът съдържа и положителни оценки. Има напредък в цифровизацията на правосъдието, промени в механизма за разследване на главния прокурор, нова уредба на антикорупционната комисия, известен напредък при прозрачността на държавната реклама.

И именно затова си струва да бъде прочетен целият — не като политически лозунг и не като аргумент „за“ или „против“ някого.
Защото върховенството на закона не е абстрактна европейска тема.
То е дали обществената поръчка за нашата улица е честна.
Дали публичните пари са похарчени прозрачно.
Дали институцията ще ни отговори.
Дали журналистът може да задава неудобни въпроси.
Дали съдът е мястото, на което можем да разчитаме.
И дали правилата важат еднакво за всички — независимо от пост, влияние и партийна принадлежност.
Може би вместо непрекъснато да спорим кой какво твърди, понякога е по-полезно просто да прочетем какво пише.
Докладът е публичен.
Всеки може да го прочете и сам да си направи изводите.

🔗 Официална глава за България на български език:
https://commission.europa.eu/document/download/417a722f-93b6-4682-a52b-f08b80747e31_bg?filename=6_1_coun_chap_bulgaria_bg.pdf

🔗 Страница на Европейската комисия с целия Доклад за върховенството на закона за 2026 г.:
https://commission.europa.eu/publications/2026-rule-law-report-communication-and-country-chapters_en

30/07/2026

Председателският пост – средство за работа или политическа награда?

Оставката на председателя на Общински съвет – Сандански сама по себе си няма да спре работата на институцията. Ще бъде избран нов председател и съветът ще продължи да функционира.

Но за мен остава един съществен въпрос:

С какво точно новият председател ще подобри работата на Общинския съвет и как тази смяна ще бъде полезна за общината и нейните граждани?

Като мотив за поисканото освобождаване на Георги Батев беше посочено, че не се е отнасял еднакво към всички общински съветници – на едни давал повече време за изказване, а други прекъсвал, с което според вносителите нарушавал правилника.

Ако действително е имало системно нарушаване на правилника, това трябва да бъде ясно посочено с конкретни заседания, изказвания и протоколи. В противен случай остава усещането, че процедурният аргумент се използва като удобно обяснение за едно вече взето политическо решение.

Още повече че сред общинските съветници, внесли искането за освобождаването му, има и такива, които аз лично почти не съм чувала да се изказват по време на заседанията.

И тогава естествено възниква въпросът:
Кога и по какъв начин са били ограничавани в изказванията си хора, които рядко или почти никога не участват активно в дебатите?

Не твърдя, че един председател е безгрешен или че не може да бъде сменен. Когато нарушава правилата, не изпълнява задълженията си или е загубил доверието на мнозинството, смяната му може да бъде напълно основателна.

Но гражданите имат право да разберат какъв реален проблем решава тази смяна и какво точно ще се промени към по-добро след нея.

Особено внимание заслужават и думите на Георги Батев след подаването на оставката. По неговите думи той се оттегля и заради свои колеги, за да не се стига до гласуване, защото знаел на какъв натиск са били подложени.

Това твърдение не бива просто да бъде подминато.

Кой е оказвал натиск върху общински съветници, по какъв начин и с каква цел?

Ако действително е имало такъв натиск, обществото има право да знае. Ако обаче няма да бъдат посочени конкретни факти, подобно изказване само хвърля още по-сериозно съмнение върху начина, по който се формират мнозинствата и се вземат решенията в Общинския съвет.

И тук няма как да не си помисля:

Ако толкова голям натиск се оказва за председателски пост, който ще бъде заеман още малко повече от година, не ми се мисли какъв ще бъде натискът, когато дойде време да се избира кмет на общината. 😄

До края на мандата остава малко повече от година. Общината има достатъчно нерешени проблеми, важни проекти и въпроси, които чакат отговор. На този фон не бива да остава впечатлението, че най-важната задача е кой ще заеме председателското място.

Самата смяна на председателя не е бедствие за Общинския съвет. Бедствие би било, ако оставащото време от мандата бъде превърнато в борба за постове, пренареждане на мнозинства и подготовка за следващите избори, вместо в работа по нерешените проблеми на общината.

Точно сега съветниците трябва да покажат, че председателският пост е средство за нормална работа на институцията, а не най-важната политическа награда в нея.

https://m.struma.com/politika/predsedatelyat-na-obs-sandanski-georgi-batev-hvurli-ostavka-predi-vota-za_247761/?fbclid=IwdGRjcATX5KRjbGNrBNfkn3Bkb2YFZXh0bgNhZW0CMTEAc3J0YwZhcHBfaWQMMzUwNjg1NTMxNzI4AAEeiaNoUCQ-A51Eh9k60TXKscwCmM6bZlAHb7kuagOvxVostq6Oldcq7h5zbfs_aem_Zbt_Dyf-HxdV4gYmvDbOjA

Председателят на Общинския съвет в Сандански Георги Батев изненадващо обяви, че се оттегля от поста. Решението си той съобщи днес по време на заседани

30/07/2026

Няма как да не ми направи впечатление нещо в публикуваните входящи писма до Общински съвет – Сандански.
Под всяко едно от тях е отбелязано към кои постоянни комисии е насочено за разглеждане. Под молбата на търговците от Кооперативния пазар, които искат намаляване на наемите за времето, през което продължават ремонтните дейности, е написано единствено: „за сведения“.

Какво означава това на практика?

Че общинските съветници просто са уведомени, че такава молба съществува, но тя няма да бъде разгледана от нито една комисия, няма да бъде обсъдена и по нея няма да бъде взето решение?

Вече е публикуван и дневният ред за следващото заседание на Общинския съвет. И там тази молба отново не присъства.
А говорим за хора, които вече близо половин година работят в изключително тежки условия. В прах, кал и мръсотия, със затруднен достъп и с много по-малък поток от клиенти. Всичко това неминуемо се отразява както на продукцията, която предлагат, така и на доходите им. Но през цялото това време те продължават да плащат наемите си на общината.
Честно казано, според мен въпросът за тези наеми е трябвало да бъде поставен още със започването на ремонта, а не търговците месеци по-късно сами да бъдат принудени да молят за някакво облекчение.
Не знам какво точно е записано в договорите им и какви задължения е поела Община Сандански като наемодател. Но дори преди юридическите въпроси остава един съвсем обикновен въпрос за справедливостта:
❓️Редно ли е общината да събира пълен наем от хора, на които месеци наред не може да осигури нормални условия за работа?
❓️И най-вече – кой е решил тяхната молба да бъде оставена само „за сведения“?
❓️Какви са мотивите да не бъде разгледана от комисиите по бюджет и финанси и по общинска собственост?
❓️Изпратена ли е поне до общинската администрация за становище?
❓️Получили ли са търговците официален отговор?
❓️Ще бъде ли въпросът изобщо разгледан?
Не казвам, че всяка молба непременно трябва да бъде удовлетворена. Но всяка молба заслужава да бъде разгледана и да получи ясен и мотивиран отговор.
Защото „за сведение“ не е разглеждане. Не е решение. И със сигурност не решава проблема на хората, които вече месеци наред работят в тези условия.
П.с линк към молбата тук👇
https://sandanski.bg/%d0%b2%d1%85%d0%be%d0%b4%d1%8f%d1%89%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%b0/%d0%b2%d1%85-%e2%84%96-49310-06-2026-%d0%b3-%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b1%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b3%d0%be%d0%b2%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%be%d0%bf/

28/07/2026

28 000 лв. дарения „в полза на Община Сандански“ – каква полза всъщност остана за общината?
Преглеждайки Публичния регистър на даренията за 2025 г., няма как да не направи впечатление следното:
36 отделни дарения на обща стойност 28 000 лв. – над 14 000 евро – са направени в полза на Община Сандански с условие средствата да бъдат използвани за закупуване на книгата на Христо Стоичков.
Това са средства, събрани предимно с помощта на местния бизнес.
Нека бъда ясна – въпросът ми не е нито срещу Христо Стоичков, нито срещу неговата книга. Срещата с една от най-големите личности в българския спорт безспорно може да бъде хубаво и запомнящо се събитие за града.
Но когато 28 000 лв. са официално вписани като дарения „в полза на Община Сандански“, гражданите имат право да попитат:
В какво точно се изразява тази полза за общината и нейните жители?
❓️Колко книги са закупени с тези средства?
❓️На каква единична цена и от кого?
❓️Книгите станали ли са собственост на общината?
❓️Къде са заведени и на кого са предоставени?
❓️Получили ли са книги училища, библиотеки, спортни клубове или деца?
❓️По какъв критерий са били разпределени?

В регистъра срещу всяко от тези дарения е записано единствено: „Изпълнено“.
Но една дума не е достатъчна, за да разберем какво реално е получила общината и каква обществена полза е останала след изразходването на средствата.

А представете си само какво можеше да бъде направено с тези 28 000 лв.
Съвсем ориентировъчно това можеха да бъдат:
• около 40–55 нови паркови пейки с доставка и монтаж – в парк „Свети Врач“, около туристическите обекти и в малките населени места;
или
• около 100–180 нови дървета, заедно със засаждане, укрепване и първоначална грижа;
или
• около 25–40 качествени туристически информационни табели с двуезичен текст, снимки, кратка история и QR кодове;
или
• 15 големи информационни табла пред храмове и забележителности и още 30–40 указателни стрелки към тях;
или
• 3–5 красиви надписа с имената на малки населени места, оформени като приветливи входни знаци или туристически фототочки;
или
• значителен и напълно видим етап от изграждането на спортната площадка на Второ основно училище, за която деца, родители и учители сами организират благотворителни инициативи и събират средства.

Разбира се, точният брой зависи от избраните модели, терена, доставката, монтажа и необходимата инфраструктура.
Но при всеки от тези варианти след дарението щеше да остане нещо видимо, полезно и трайно. Нещо, което да се използва ежедневно от жителите и гостите на общината и да подобрява средата в продължение на години.

Затова въпросът остава:
Каква трайна обществена полза получи Община Сандански от тези 28 000 лв.?

Защото местният бизнес очевидно е готов да помага. Представете си само какво би могло да бъде постигнато, ако тази готовност бъде насочвана към ясни, публично обсъдени и действително полезни за общността каузи.
Не за един ден.
Не за едно събитие.
А за години напред.
Към публикацията прилагам извадка само за 2025 г. от официалния Публичен регистър на даренията в полза на Община Сандански.
П.с линк към Публичен регистър на даренията
https://sandanski.bg/%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-2/

23/07/2026

Запознах се с публикуваното предложение за одобряване на идейна концепция за бъдещ комплекс от открити и закрити басейни и водни атракции в парк „Свети Врач“.
Искам още в началото да бъда ясна: подкрепям идеята Сандански да има модерен, целогодишен плувен комплекс. Градът има нужда от място за плуване, спорт, детски занимания, възстановяване и отдих не само през лятото, а през цялата година.
Не твърдя и че общината няма отговори на поставените по-долу въпроси. Напълно възможно е общинските съветници да са получили допълнителни материали, чертежи и информация, които не са публично достъпни.
❗️Но тук се появява основният проблем:
Когато става дума за публична общинска собственост, за парк, за минерална вода и за бъдеща дългосрочна концесия, не е достатъчно само общинските съветници да разполагат с информацията. Тя трябва да бъде достъпна и за гражданите.
Липсата на публичен отговор не означава непременно, че отговор не съществува. Но означава, че гражданите са принудени да гадаят.
1️⃣. Какво точно трябва да бъде одобрено?
В предложението е записано, че има обяснителна записка, визуализации, ситуационна план-схема и технически чертежи.
Но в публично достъпния документ виждаме предимно общо описание: закрит плувен басейн, външни басейни, детски воден комплекс, атракции, зона за релакс, фотоволтаици и съоръжения за съхранение на енергия.
❓️Затова питам:
Къде гражданите могат да видят пълната концепция?
Къде точно ще бъде разположена новата закрита сграда? Какви ще бъдат размерите ѝ? Какво ще бъде съборено и какво ще бъде запазено? Колко голяма част от имота ще бъде застроена? Ще бъдат ли засегнати дървета, зелени площи и съществуващи алеи?
Не може хората да преценят дали един проект е добър само по красиво описание. Нужно е да видим как реално ще изглежда и как ще се впише в парка.
2️⃣. Какво се случва с Младежкия център?
Предложението обхваща целия поземлен имот с идентификатор 65334.303.6101, с площ 7398 кв. м, заедно със сградите и басейните в него. В документа обаче са изброени само две сгради – с идентификатори, завършващи на .1 и .5, както и трите съществуващи басейна.
В същото време в официалната информация на РИОСВ е записано, че сградата на Младежкия център е с идентификатор 65334.303.6101.6 и се намира именно в този поземлен имот.
Младежкият център е реализиран от Община Сандански по проект на стойност 1 799 270 лв. и беше официално открит през октомври 2025 г.
❓️Затова въпросите са съвсем конкретни:
Младежкият център включен ли е в територията, която ще бъде предоставена на концесионер?
Ако не е включен, защо в предложението не е изрично изключен?
Ще бъде ли извършено разделяне на имота? Кой ще контролира достъпа до Младежкия център? Как ще бъдат уредени общите алеи, паркирането, водоснабдяването, електрозахранването, пожарният и аварийният достъп?
Това не са формалности. Става дума за нов обществен обект, изграден с публични средства, който трябва да продължи да изпълнява своето предназначение.
3️⃣. Защо анализите ще се възлагат след одобряването на концепцията?
В проекта за решение е записано първо Общинският съвет да одобри идейната концепция, а след това кметът да възложи необходимите анализи по Закона за концесиите.
❓️Тук възниква логичният въпрос:
Не трябва ли първо анализите да покажат кое е най-доброто решение, а едва след това да се одобрява конкретен модел?
Сравнявани ли са различни възможности – общината сама да управлява обекта, той да бъде отдаден под наем, да се търси европейско финансиране, да се обновява поетапно или да бъде предоставен на концесия?
Как е установено, че именно концесията за строителство е най-изгодното решение за гражданите?
Не казвам, че концесията непременно е лош вариант. Но анализът не бива просто да потвърждава вече избрана посока. Той трябва предварително и безпристрастно да покаже кой модел най-добре защитава обществения интерес.
4️⃣. Допустима ли е закритата сграда според действащия план на парка?
През 2023 г. Община Сандански обяви, че с ПУП на парк „Свети Врач“ се ограничава застрояването, като се допускат техническа инфраструктура, площадки и открити общински обекти за спортни или културни дейности.
Новата концепция обаче предвижда закрита сграда с плувен басейн, релакс зона, климатизация, фотоволтаична система и съоръжения за съхранение на енергия.
❓️Затова е необходимо публично становище на главния архитект:
Какъв е точният устройствен статут на имота?
Позволява ли действащият ПУП изграждането на такъв закрит комплекс? Каква застроена площ и височина са допустими? Какви съгласувания са необходими, предвид че става дума за парк с особена обществена, историческа и ландшафтна стойност?
5️⃣. Колко ще струва комплексът и кой ще носи риска?
В предложението не виждаме дори ориентировъчна стойност на инвестицията.
❗️Не знаем:
Каква сума ще трябва да вложи бъдещият концесионер? Колко години ще продължи концесията? Ще има ли концесионно възнаграждение и в какъв размер? Ще участва ли общината с пари, земя, инфраструктура или гаранции? Кой ще плаща, ако строителството поскъпне или остане недовършено?
Какво ще се случи, ако концесионерът започне строителството, затвори терена и след това не успее да завърши комплекса?
Ще има ли банкова гаранция? Ще има ли конкретен срок за откриване? Какви ще бъдат санкциите при забавяне или неизпълнение?
Добрата идея не е достатъчна. Необходим е ясен финансов и правен механизъм, който защитава общината при всеки възможен неблагоприятен сценарий.
6️⃣. Как ще се използва минералната вода?
Сандански е балнеоложки град и минералната вода е един от най-ценните му природни ресурси.
❗️Но в предложението не е обяснено:
От кой водоизточник ще се захранват басейните? Кой притежава разрешителното за водовземане? Какъв дебит е разрешен? Достатъчен ли е той за целогодишен закрит и открит комплекс? Как бъдещият концесионер ще получи право да използва водата?
Ще бъдат ли всички басейни с минерална вода или само част от тях? Как ще се отвежда използваната вода и какви ще бъдат разходите за водоподготовка?
Тези въпроси трябва да имат точни технически отговори, защото без сигурен воден ресурс и ясен правен режим целият проект може да остане само добра визуализация.
7️⃣. В какво състояние се намират сегашните басейни?
❗️Преди да се реши какво ще се строи, гражданите трябва да знаят какво точно притежава общината в момента.
Направено ли е техническо обследване на басейните, сградите, тръбите и съоръженията? Кое може да бъде възстановено и кое трябва да бъде премахнато? Каква е приблизителната стойност на ремонта?
Има ли официален приемо-предавателен протокол след приключването на отношенията с предишния наемател? Има ли неплатени задължения, констатирани повреди или спор за направени инвестиции?
Защо обектът не работи през настоящия летен сезон и какво е направено, за да не остане затворен за неопределено време?
8️⃣. Кой е изработил идейната концепция?
Гражданите трябва да знаят:
Кой е проектантът? Как е избран? Какво техническо задание му е възложено? Колко е заплатила общината? Има ли договор, фактура и приемо-предавателен протокол? Проверена ли е професионалната правоспособност на авторите?
Това не е дребна административна подробност. Концепцията ще бъде основата, върху която ще се изработват анализите и бъдещата концесионна процедура.
9️⃣. Ще останат ли басейните достъпни за хората от Сандански?
Частният инвеститор естествено ще търси възвръщаемост. Задачата на общината е да гарантира, че общественият обект няма да се превърне в скъп туристически комплекс, недостъпен за голяма част от местните жители.
❗️Затова още преди концесията трябва да се знае:
Ще има ли максимални или социално поносими цени? Ще бъдат ли предвидени отстъпки за деца, ученици, пенсионери и хора с увреждания? Ще има ли гарантирани часове за училища и плувни клубове? Ще може ли общината да контролира повишаването на цените?
Ще има ли задължение комплексът да работи целогодишно, или ще бъде отварян само когато това е най-изгодно за оператора?
1️⃣0️⃣. Как ще бъдат защитени паркът и околната среда?
❗️При такъв комплекс трябва да се дадат отговори и за трафика, паркирането, шума, осветлението, отпадъчните води и зелената система.
Колко дървета ще бъдат засегнати? Къде ще паркират посетителите? Ще навлизат ли обслужващи автомобили в парка? Къде ще бъдат разположени фотоволтаичните панели и батериите? Как ще бъде гарантирана пожарната безопасност?
Няма нищо лошо в модерните технологии. Но тяхното място и въздействие трябва да бъдат показани, а не само споменати с няколко изречения.
1️⃣1️⃣. Защо има неточности в официалния документ?
Сред границите на имота е записан идентификатор 665334.303.887, докато кадастралният код на Сандански е 65334. Най-вероятно става дума за техническа грешка с една излишна цифра.
Възможно е това да е дребен пропуск. Но когато документът се отнася до публичен имот и бъдеща концесия, всички кадастрални номера трябва да бъдат проверени и изписани безпогрешно.
Не поставям тези въпроси, за да бъде спрян проектът.
Поставям ги, защото искам той да бъде направен правилно, законосъобразно, прозрачно и в интерес на Сандански.
Възможно е общинските съветници да разполагат с част или с всички отговори. Това би било добре. Но тези отговори трябва да бъдат публикувани и за гражданите, защото именно гражданите са собствениците на общинското имущество и именно те ще използват комплекса години наред.
Публикувайте пълната концепция, чертежите, анализите, кадастралната информация, финансовия модел и условията, които ще защитават обществения интерес.
❗️Прозрачността не пречи на добрите инвестиции.
Тя ги прави по-сигурни, по-защитими и по-достойни за доверието на хората.