14/03/2025
Разговорът, който в момента се води за примирие, би бил напълно реален, ако днес бяхме 1991г. и СССР се разпадаше с кървави революции, а Кремъл водеше война с републиките.
Днес обаче сме 2025г. и за 30 години до началото на войната в Украйна се случи следното във факти и документи (подчертавам - факти и документи, а не теории на конспирацията, догадки и квалификации):
Първо – СССР престана да съществува с декларация на Върховния съвет на СССР, признаваща независимостта на съюзните републики и създаването на Общността на независимите държави (ОНД) през 1991г.
Второ – ОНД е създадено като междудържавно, а не наддържавно образувание, функциониращо на доброволна основа. Цитат от документа - "Върховните договарящи страни признават и зачитат взаимно териториалната цялост и неприкосновеността на съществуващите граници в рамките на Общността" и 1997г. се подписва договор, в който се казва – „ Високодоговарящите се страни зачитат взаимно териториалната си цялост и признават неприкосновеността на съществуващите между тях граници". Документът е на сайта на ООН
Трето – Украйна е независима държава, международно призната от Русия и ООН. От Русия е призната в документи през 1991г, 1997г. и забележете, последно през 2003г. Документът е на страницата на ООН.
Включително през 1997 – 1998г. Генадий Удавенко е председател на ООН като постоянен представител на Украйна.
И тук приключва темата дали ще има примирие и мир по правилата на Путин, по следните причини:
Първо – Ако някой помни, то в навечерието на войната в Украйна Путин призна независимостта на ДНР и ЛНР, а в последствие Държавната дума гласува включването им в състава на Руската федерация. Тоест, за да бъде спазено международното право, да настъпи траен мир и да не се озовем в последствията от Мюнхенското споразумение, Путин трябва да се изправи пред руското общество и да призове Държавната дума да анулира това решение. Тоест да напусне пределите на Украйна от 23.02.2022г. Да не говорим за Крим.
Второ – Въпросните ЛНР и ДНР са само части от едноименните области, тоест това отваря врата към следващата агресия или завземането на целите области плюс останалите две, които Путин иска.
Трето – Ако приемем, че Путин е загрижен за руското и рускоезичното население на Източна Украйна, то какво общо има това с територията на призната от него държава и убийството на десетки хиляди мирни граждани точно в тази част на Украйна?
Четвърто – Траен мир по правилата на Путин, тоест анексиране на чужда територия означава край на международното право и начало на вълна от войни и преразпределение на територии в целия свят, както и безнаказан геноцид, следващ правото на силния.
За България, на прост език казано като за президента Радев (главнокомандващ) и путинофилите означава, че при нападение от съседна страна, България не би трябвало да се обръща за помощ към съюзници и да иска подкрепа, след като смята, че подобни анексии са допустими.
Пето – Няма проблем светът за втори път да отстъпи на Путин, ако всеки един от нас е готов да рискува живота си и живота на децата си във всеки един следващ ден, когато на някой му скимне, че една територия от сегашната карта на държавите по света (в това число и България) му принадлежи, било то исторически или по право.
Бих се радвала, ако успеем да изчистим главите си от това какво ни се иска и кой ни е по-симпатичен и при тази обективна реалност да осъзнаем, че примирие не може да има по всички гореизброени причини. Това е илюзия, която някой продава или използва за лични, користни и вътрешнополитически цели.
А сериозната позиция е да си дадем ясната сметка – спасението е в достигането на справедлив мир и борба не само за съхранение на Украйна (ако толкова не я понася някой), а борба докрай за върховенството на международното право, действащо в момента, за което са си дали живота близо 100 милиона човека до преди 80 години, когато Европа е била превърната в гробище, заради всякакви „най-добри намерения“.
И ако за обществото е въпрос на личен избор да не пожелае да приеме реалността, то всеки политик, който бяга от тази реалност, е престъпник по смисъла на правото и законността, и към родината си, и към човечеството.
Все пак се надявам, че смелите да си отворят очите и умовете ще бъдем мнозинство в тази битка, която е неизбежна!
