01/02/2026
На днешния ден през 1945 г. са извършени първите присъди на тъй наречения Народен съд.
147 души губят живота си само в този ден.
В резултат на решенията му са убити 67 народни представители, над 20 министри, както и тримата регенти на непълнолетния цар Симеон II. Убити са още трима министър-председатели от военния период, както и десетки офицери. Сред осъдените на смърт има магистрати, публицисти и издатели на вестници.
Започва кървава вълна на насилие.
В следващите десетилетия хиляди българи са подложени на репресии. Арести без съд, изтезания, дълги присъди в затвори и трудово-възпитателни лагери като Белене, Скравена, Ловеч и Богданов дол.
Хиляди са интернирани, лишени от правото да упражняват професията си, преследвани заради политически убеждения, религиозна вяра или произход.
Репресиите не засягат само политически опоненти, а и обикновени граждани, обвинявани за „неправилен произход“, принадлежност към буржоазни семейства, свободомислие или опит за бягство от страната. Конфискации на имущество, насилствена колективизация и унищожаване на частната собственост променят съдбите на цели поколения.
Дълги години паметта за жертвите е заличавана. До 1995 г. няма нито един паметен знак. Гробовете са унищожени, а върху тях са изградени нови гробищни парцели.
С решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 г., по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, 1 февруари е обявен за Ден на почит към жертвите на комунизма.
Този акт е знак за отстояване на историческата истина и за дълг към паметта на убитите.
В днешни времена на силно политическо противопоставяне е важно да помним кои граници никога не бива да бъдат преминавани.
Бог да прости убитите!
